Постинг
02.08.2010 13:35 -
... из "Алхимикът" от Паулу Куелю
дравейте,
реших да споделя в няколко реда началото на книгата, която прочетох за една нощ - от 00.30 до 5 сутринта в рецете ми беше книгата на П. Куелю - "Алхимикът" , която е една красива история за момчето - пастир, което повлияно от сън, сънувн два пъти решава да тръгне да търси своята лична легенда. Сантяго (момчето) тръгва да търси "съкровището" и преминава през редица изпитания за самия него. Оставя любовта си в оазиса, за да следва личата легенда, която за него е идеалът на съвършенството. И ... когато наистина желаеш нещо, цялата вселена ти помага.
Силно Ви препоръчвам тази книга, която не е и кой знае колко голяма: без сантиментални подробности, авторът те грабва още от пролога:
Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис – хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по тоя начин завършва историята Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? – попитали ореадите.
- Плача за Нарцис – отвърнало езерото.
- О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис – продължили те. – В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? – попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. най-сетне проговорило:
- Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
- Каква хубава история! – рече Алхимикът.
... приятно четене! :)
реших да споделя в няколко реда началото на книгата, която прочетох за една нощ - от 00.30 до 5 сутринта в рецете ми беше книгата на П. Куелю - "Алхимикът" , която е една красива история за момчето - пастир, което повлияно от сън, сънувн два пъти решава да тръгне да търси своята лична легенда. Сантяго (момчето) тръгва да търси "съкровището" и преминава през редица изпитания за самия него. Оставя любовта си в оазиса, за да следва личата легенда, която за него е идеалът на съвършенството. И ... когато наистина желаеш нещо, цялата вселена ти помага.
Силно Ви препоръчвам тази книга, която не е и кой знае колко голяма: без сантиментални подробности, авторът те грабва още от пролога:
Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис – хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по тоя начин завършва историята Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? – попитали ореадите.
- Плача за Нарцис – отвърнало езерото.
- О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис – продължили те. – В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? – попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. най-сетне проговорило:
- Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
- Каква хубава история! – рече Алхимикът.
... приятно четене! :)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 994
