Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2010 13:45 - 06.08.1945 - Хирошима или как стрелките на часовника спряха завинаги в 8.15...!
Автор: teodortodorov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1834 Коментари: 2 Гласове:
3



image Има поне един град на света, който винаги ще помни какво е войната. Има поне един град на света, който знае защо мирът ни е нужен. И неговото име е Хирошима. Преди 65 години Хирошима беше осъдена – от своите и от враговете си. Тогава тя загина, за да възкръсне от пепелищата и да заживее двата си живота с една цел – никога повече светът да не преживява ужаса й.

6 август 1945
Слънцето изгрява малко след шест часа сутринта, за да залезе два часа по-късно. В 8 и 15 часовниците в Хирошима спират. За няколко кратки секунди загиват десетки хиляди хора. Един 350 хиляден град изчезва от лицето на земята. Не можеш да си го представиш. Освен ако не си бил там, по времето на смъртта си. Днес часовникът, спрял, за да отбележи минутата, в която човешкото безумие достига своята критична точка на планетата Земя, стои в началото на Музея на мира в Хирошима, за да напомня на онези, които още вярват, че войната може да бъде решение на всяко глобално противоречие, че никой и нищо на този свят не е вечно. Наред с него са изложени стотици снимки, предмети и документи, които разказват не просто една случка от човешката история. Всеки предмет или снимка разказва за един човек. За един от 140 хиляди, загинали до края на 1945 година и още стотици хиляди, които продължават да носят в себе си взрива на първата в историята ядрена бомба, изпитана върху живи хора.

В Хирошима никой не се страхува от истината, тя не е спестена и в Музея на мира. Таксата за вход е символична – 50 йени (около 70 стотинки). Защото всеки трябва да види. И да знае.
Историята, разказана и преведена на 14 езика, не щади имперските амбиции на Япония, довели до включването й в тихоокеанския вариант на Втората световна война на страната на губещите. Не е тайна, че към началото на глобалния военен конфликт под владение на Императора са огромни територии в Азия и Тихия океан, а в Негово име и с нечовешка жестокост са избити милиони хора. Най-потресаваща е касапницата, която японците устройват в китайския град Нанкин – близо триста хиляди местни жители са убити в рамките на броени дни от потомците на самураите, повече от половината от жертвите са жени и малки деца. Светът и досега потръпва от спомена за бруталната и варварска жестокост на Нанкинското клане.

Хвърлянето на атомната бомба напомня повече на безпристрастен научен експеримент, отколкото на военен акт. Американските учени изследват с педантична точност евентуалните ударни зони, тъй като имат стриктни изисквания – трябвало е да бъде бомбардиран град, чиито диаметър не е по-малък от три мили. Окончателния брой на бъдещите цели е сведен до четири населени места – Киото, Хирошима, Ниигата и Кокура, а "обикновените" бомбардировки над тях са били забранени в хода на военните действия, за да не повредят сцените на бъдещия експеримент.
Две са непосредствените причини за случилото се на 6 август 1945 в Хирошима – от четирите набелязани града само в него не е имало военнопленнически лагер с американски войници, и добрите метеорологични условия в деня на бомбардировката, които са позволили тя да бъде надлежно филмирана и изследвана.
Същата сутрин от американска военна база в Тихия океан излитат три самолета. Първият е пълен с научно изследователска апаратура, вторият – с фотографски пособия, а третият – "Енола Гей" – носи на борда си бомбата, която американците вече са нарекли "Малчуганът". Истината е, че "малчуганът" е дълъг три метра и тежи четири тона и е спуснат към местоназначението си с бял парашут.
Иронията не свършва дотук.

"Малчуганът" избухва на 580 метра над земята в центъра на града, точно над детска болница, в непосредствена близост до Индустриалната изложбена палата, чиито останки след време ще бъдат записани в Световното културно наследство под името "Атомният купол". Една секунда след детонацията температурата в центъра на взрива е по-висока от един милион градуса. Образува се огнено кълбо с диаметър 280 метра, а температурата на външната му повърхност достига 5 хиляди градуса по целзий. Атмосферното налягане на 500 метра от взрива достига невъзможните 19 тона на квадратен метър. В радиус от два километра остават да стърчат по-малко от 20 сгради.
image Хиляди и хиляди хора загиват в същия миг. Хиляди други, предимно мобилизирани ученици, са изпратени да помагат на малцината оцелели, които се лутат из пожарите като привидения с разтичаща се от тях плът. И живите, и полумъртвите са изложени на нечовешки количества радиация. Повечето от тях умират до декември 1945. Хирошима продължава да гори и през нощта, огласяна от сирени и вопли. Реките са пълни с труповете на хора, потърсили, но не намерили спасение от огнения ад и убийствените лъчения.
Експонатите в Музея на мира мълчат, разказвайки потресаващите си истории. Като например тази за малкото 3 годишно момченце, яхнало за последно колелото си същата сутрин и по-късно погребано от разбития си от мъка баща заедно с колелото в задния двор на разрушената си къща. В музея са пренесени и каменните стъпала на местна банка, на които е бил седнал човек, чакащ началото на работния ден. Сянката му е останала отпечатана завинаги върху избелелите от ядреното лъчение камъни.
Човек трудно може да остане равнодушен и пред огънатите от температурата стъклени бутилки, които иначе много приличат на изображения от Дали, с единствената разлика, че не са плод на въображение, а са напълно истински. И не само стъклото е поддало – сред експонатите могат да се видят части от метални мостове, също не издържали на бедствието. Има ги и кухненските съдове, споени един в друг от температурата, има ги и кутиите с приготвената за деня храна, станала на въглен за секунда, дрехите на жертвите, още часовници със замръзнали на 8 и 15 стрелки. И бялата стена, боядисана от черния дъжд който вали над Хирошима половин час след взрива...


Тагове:   как,   Хирошима,


Гласувай:
3



1. cerise - Много силна
06.08.2010 13:57
статия, голяма трагедия ...
цитирай
2. filipgeorgiev - Да помним!
06.08.2010 14:24
Това чудовищно дело не бива да се забравя. То трябва да бъде напомяно на поколенията, за да знаят каква сила притежава човечеството и да не се допуска отдаването и в ръцете на хуманоиди
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodortodorov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1099662
Постинги: 530
Коментари: 502
Гласове: 994
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031