Здравейте,
когато през 2008 година създавах профила си в Blog.BG написах един постинг - "Да се запознаем... Вие и аз или обратното". Днес този постинг има нужда от редакция, не граматична, а чисто фактологична и смятам да го направя сега!

Така: роден съм през вече далечната 91-ва година на миналия век, по средата на едно горещо тогава лято. Било 12-ти август. Каква хубава дата, нали? - много си я обичам. Проплакъл съм в 15.52 часа. Мястото е Хасково. И така от тогава на сетне светът има един жител повече, за кого съм сигурен, че никога не се включва в кампанията "да загасим лампите за час" или никога няма да престане да говори, докато може!

От малък съм си дете с характер. В детската градина никога не спях на обед, не че ходих на детска градина толкова много. Както казах имах си характер - винаги имаше начин да си изпросиш едно оставане в къщи пред телевизора и да гледаш руска анимация по "Детский мир".

Вегитарианец съм. Преди години съм ял месо, по думите на знайни и незнайни близки и роднини съм го обичал много. Днес го ненавиждам. Следвам максимата на Къци Вапцаров, че "вегитарианците живет повече". Ха-ха-ха! Ако живет и с неговият мозъчен капацитет може би отново ще започна да ям месо.

Общо взето си спомням, че винаги съм бил различен - в много от значенията на тази дума. Никога не съм обичал да бъда "един от многото". Не плувах с течението като ученик. Бях първият, който в четвърти клас получи "предупреждение за преместване в друго училище", като наказание защото изразявах мнението си демократично. Не приемах учителката си и нейните възгледи по поставените проблеми и така. В спора се раждала истината, казвах си винаги и спорихме... спорихме... спорихме! Само да вметна, че началната ми учителка във втори клас заряза преподавателската си кариера, трите си деца и постъпи в манасир. Сериозно! Блажена нека да е, сестра Агнеса!

Житейският и път продължаваше напред и след началното образование дойде ред и на средното. Получих го в СОУ "Васил Левски" Хасково, къето постъпих в 9-ти клас. В началото си мислех, че школото е нещо повече докато не се сблъсках със съученици от Узунджово /село до Хасково/ и Харманли / град в Хасковска околия/, които имаха всичко: килограми, падащи коси, нафталинени дрехи, но не и умствен капацитет. Тогава се питах защо съм се записал да уча в хуманитарна паралека, когато дори и една от учителките ми се оказа 60-годишна девственица? Това разбира се не попречи на моят ентусиазъм да уча история и така се отзовах в ПУ "Паисий Хилендарски", където и в момента получавам своят низ от знания.

В музикално отношение, нямам издадено решение от ТЕЛК, тоест мога да пея или поне аз така си мисля. Пък и много хора мислят като мен - няма лошо! Иначе слушам всякаква музика - от Андреа Бочели, до човека, който намерил шкурка и възкликнал: "Такава глупост не бях чел" - Орхан Мурад. Музиката е феерия от звуци, които е удоволствие да слушаш. Стига да не пее съседката от горния етаж.

Понякога следвам максимата, че е по-добре да имаме един тлъст порок, отколкото няколко малки добродетеля. Мисля, че красотата ще спаси света, ако бъде разбрана и казвам, че на моменти живея, за да дразня другите, което ми се отдава.И ако в началото е било словото, то какво ли е било в края ?! - може би "аз" :) - Не съм набожен. Вярвам в себе си, и чакам момента да си докажа, че има за какво да вярвам в друго. Питат ме "защо не вярвам толкова в Бог", а аз отговарям, че не ми е махнал от небето, за да се уверя, че съществува - и той като мен. Не мисля, че сме произлезли от маймуната, защото немога да си отговоря на въпроса "тогава маймуната от къде е произлязла". Вярвам, че голяма капсула е паднала на Земята и в нея имало хора - те излезли, заселили се и се размножили до 6.5 милярда. Всъщност с тази капсула някоя напреднала цивилицация може да е искала да се оттърве от нас. И правилно!

Млад съм... мисля, че винаги ще съм... или поне до момента, в който стана другар с "онази с косата".

Весел ден!