Постинг
18.04.2011 15:14 -
Теодор ТОДОРОВ: Борбата е безмилостно жестока, казваше Вапцаров. А ние не знаем дори какво е борба?
Автор: teodortodorov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4938 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.07.2011 13:33
Прочетен: 4938 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна: 05.07.2011 13:33
В интервю 20-годишният
Теодор ТОДОРОВ: Борбата е безмилостно жестока, казваше Вапцаров. А ние не знаем дори какво е борба?
Ще си отидем като нация, защото не знаем истинското значение на тази дума, казва Теодор Тодоров.
-Здравей, Теодор. Последният път, когато се видяхме за да си говорим беше преди около три години. Какво се промени за три години в живота на тогавашното 17-годишно момче от СОУ "Васил Левски" Хасково?
- Много неща се промениха и в личен и професионален план. Ама ти сега ме питаш все едно съм някоя поп-фолк звезда (смее се), остава да ми зададеш въпроса "какви са бъдещите ви творчески планове".
- И до него ще стигнем, той е приготвен за финал.
- (смее се) Добре! Сега по темата. Както ти казах много неща се промениха за три години. Три години е много време за каквото и да е. Завърших средното си образование, продължих да уча висше. Започнах да реализирам нови проекти в Хасково. Да пътувам повече. За някои престъпления толкова се лежи в затвора.
- Ако разбира се се докаже вината за това...
- Това днес с много трудно явление.
- Не знам дали хората си спомнят, но преди три-четири години ти често се появяваше по екрана на местните телевизии, по страниците на регионалния печат и в интернет, като водещ и организатор на редица обществени прояви. Спомняш ли си тези дни?
- Как няма да си ги спомням. Не беше малко труда, който хвърлях по тях, не бяха малко и перипетите, през които минавах. От мен тръгна идеята за подкрепа на медиците ни в Либия за хасковските училища и стартиралата тогава подписка в тяхна защита. Разбира се, времето ми отвори очите и промени мнението за тези жени и мъже, които след завръщането си в България бях доста алчни и не се задоволиха с подаръците, предоставени им от държавата тогава. Спомням си и другите проекти, в които участвах - тези на сдружение "Шанс и закрила", ОП "Младежки център" - немога да забравя, че бях водещ на едно такова събитие и бях 8 часа на сцена. Това беше някаква си седмица на училищните клубове, до колкото си спомням. Беше наистина вълнуващо и по дните на "Южна пролет" и тези за деня на Хасково.
- Изпитваш ли носталгия по това време?
- Разбира се, някак си животът ми беше друг. Вълнуваха ме други неща, занимавах се с тях по-детски. Сега? - сега глобалните проблеми присъстват на по-преден план в ежедневието ми, а и не само на мен на всички хора, не е като във времето на сайт-портала Хасково-БГ.НЕТ преди 2 години.
- Ти премина и през интересни моменти преди време, когато събра пред едно училище РИОКОЗ, РИО на МОН, две телевизии, представители на печатни медии, радиа и други. За какво беше цялата тази импровизирана пресконференция?
- (смее се) Това беше, защото беше студено в класните стаи. По закон учебни занятия не може да се провеждат при температури по-ниски от 16 градуса, а в нашата, тогава класна стая бяха дори и под 10. Спомням си, че бях купил термометри и записвах на всеки 30 минути промяната в градусите на бялата дъска.
- Как тълкуваш постъпката си сега, след доста време?
- По същия начин. Така е трябвало да стане и ако днес бях в същата ситуация, отново щях да постъпя така. Човек трябва да има гражданска позиция, да изразява мнението си, да търси правата си. Когато нещо не е наред - трябва да сигнализира, защото само така проблемът ще бъде решен. В България само проблеми придобили общественна популярност се решават бързо. За останалите решението отнема месеци, дори години. Всеки трябва да разсъждава така. Гледай какво става в ислямския свят - от ФейсБук тръгнаха толкова протести, свалиха египетски и либийски лидери, хората имат позиция. А тук при нас тя липсва. Особенно в малките градове.
- Искаш да кажеш, че трябва да има масови протести?
- Искам да кажа, че когато хората са недоволни от нещо трябва да протестират, докато това не се оправи и промени. В една съседна Гърция затварят летища, спират влакове, учителите стачкуват, лекарите стачкуват. В Испания - и там по същия начин. А тук, в България какво става?! Преди повече от 50-години Вапцаров е казал, че "борбата е безмилостно жестока", а ние днес дори не знаем какво е борба. Не знаем какво е да се борим срещу монополите. Само седим в къщи и обвиняваме този и онзи, псуваме телевизора и ако чакаме "месията" да ни оправи се лъжем. Че ще ни оправи, ще ни оправи, но по друг начин.
- Според теб само масовите простести ще оправят положението, така ли?
- Не, не само масови протести. Всички мирни, в началото мерки трябва да се използват, когато човек е недоволен. Миналата седмица слушах по радио, че сме намалени с 600 000 за десет години. Отиваме си като нация! Вярно е. Отиваме си, защото не знаем истинското значение на тази дума. Не се подкрепяме, не сме единни. Спомените от пожълтелите страници на историята са забравени. Няма го онова единно българско население, както е било по времето на турското робство. Всичко се разпада. И докато я няма ясната и точна гражданска позиция, ще продължаваме да ставаме жертва на бойкоборисовците в държавата ни. С всеки изминал ден ще става по-зле.
- Много интересно разсъждаваш за 20-годишен, а казват младите били абдикирали от политиката на страната ни.
- Да, много от младите не се интересуват какво се случва в държавата България. Гледат да се напият, да се напушат и до там. Върви и направи една анкета и попитай подрастващите дали знаят кой е министъра на образованието или кой е главният секретар на МВР. Дали 20 % от тях ще знаят? - Едва ли. Ще го свържат с Бойко Борисов. Но такова ни е времето, в което живеем. Дават ти 35 лева на месец детски надбавки и ние мълчим. Министър-председателя ни казва от малкия екран, че в неговото семейство не се купуват картофи, защото той ги сеел и ние пак мълчим. Казват ни: като нямате пари - не раждайте деца, и ние пак мълчим. И точно защото мълчим се стига до тук да ни мачкат и ритат. И това зависи от младите хора, тези до 30-35 години. На тази държава и трябват свежи идеи, а те биват раждани от млади умове, не от закуравели БСП-ари.
- Много в политически план преминава разговорът ни. Да направим завой. Да поговорим за Хасково малко. Какво мислиш а родния град?
- О, това е много дълга тема и не знам дали паметта на диктофона ще ти стигне.
- Имам резервен, давай...
- Добре, приготви го! (смее се) Хасково е градът, в който винаги има какво да се случи, има къде да се разходиш и какво да правиш. Е, разбира се има и своите минуси, но човек трябва да гледа положително на нещата. Тъй като съм студент пътувам често до Пловдив, пътувам и до София, до Велико Търново и до Варна. Сега ми предстоят пътувания до Русе, Благоевград и Бургас, но знаеш ли по-красив град от нашия няма. Казвам го не защото съм роден тук, а защото виждам какво се случва тук и в другите градове.
В Хасково просто нещата вървят, благодарение на инж. Георги Иванов - кмет на общината. Винаги съм го подкрепял и сега го подкрепям с двете ръце за четвърти мандат. Сега дори съм направил и фейсбук група за това. Хората трябва да видят, че за тези близо 12 години Хасково се възроди и в инфраструктурен, и в културен, и в социален план. Не да мислят само колко пари бил свил кмета, защото нищо от тези спекулации на определени залязващи депутати не е доказана в съда. Има хора, които искат само да спъват работата на цяла община, знаеш. И не Яне Янев да ми приказва врели-некипели за Хасково, защото нито е живял тука, нито някога ще получи кметското кресло.
- От едно време си голям защитник на кмета.
- Разбира се, че съм. Познавам лично г-н Иванов и не веднъж съм имал срещи с него по някои от проектите ми. За мен това е най-добрият кмет на Хасково за всички времена. И ако ми позволиш ще перефразирам Аристотел, който е казал, че най-добрата форма на управление е демокрацията просто защото по-добра не е измислена. Аз ще кажа, че най-добрият кмет на Хасково е Георги Иванов, просто защото по-добър няма.
- Говорихме за ясната позиция на нацията, за Хасково, за теб. Кажи ми сега с какво смяташ да се занимаваш когато завършиш?
- С радио, с телевизия... трябва да се занимавам с нещо от публичен характер. трябва да има някой, който да говори на хората, да им налива мозък в главите.
- Искаш да кажеш, че след години ще си новият проф. Вучков? (смее се)
- Не! Не! Не! Няма да бъда новият проф. Вучков, спокойно. Казвам, че все един трбява да има смелостта да говори не само у дома с близките си. Тогава нещо може да се промени. Знаеш ли, преди два дни на статус във фейсбука си написах, следното: "За съжаление българската действителност е такава - комплексите на хората са много повече от приоритетите им в живота! Различното за тях е дразнещо, като стадо овце са. Приказват само и до там, като онова куче дето лае, ама не хапе. Просто страната ни има нужда от едни яки бомбардировки - да оцелеят само 500 000! Тогава ще се оправим!". Само двама - трима съм сигурен, че разбрах смисъла.
- А какъв е смисъла за теб?
- Смисъла е, че има много развалени ябълки. Много от хората в тази държава им е изтекъл срока на годност във всяко отношение и трябва да бъдат или изхвърлени на боклука или рециклирани.
- Доста грубо казано! (чуди се)
- Грубите и радикални неща понякога са най-правелният ход за излизане от дадена ситуация.
- Мислил ли си за политическа кариера?
- Да. Мислех да се кандидатирам за общински съветник, но сега смятам, че на първо място е образованието ми. След това може.
- Пожелавам ти успех в политиката. Когато и да е това! Каква музика слушаш?
- Всякаква. От най-новите модерни и световни поп парчета, до родните кичозни чалги.
- Мислиш ли, че чалгата е нещо грозно и по какъв начин, според теб се отразява на младите?
- Определено в голяма степен е кич и грозотия. До голяма степен и чалгаризацията на обществото ни е в опасни стойности. За всеки влак си има пътници, но лошото при нас е, че за трета класа са най-много. А колкото до отразяването в живота на младите за един 16-годишен младеж е по-интересно и важно кой ще пее утре вечер в местния поп-фолк клуб, отколкото класното по математика в петък, защото може да избяга от часа, да си намери извинителна бележка и проблема е приключен, но ако не успее да отиде в клуба ще изпусне да види на живо Преслава, с която да се снима и да постне снимката си с нея в социалната-мрежа. Всичко това: компютрите, интернет, чалгата, разголеността и пошлостта развращават нацията.
- Не разсъждаваш ли старомодно и като 60-70-годишен?
- Време и мода в етиката и морала няма. Или си морален или не, независимо дали през 30-те години на миналия век или днес. Не казвам, че съм консервативен, напротив аз съм супер либерален човек и много неща, които масата от хора не приема, за мен са супер нормални. Обичам различните неща.
- А различен ли си?
- В много отношения да. Какъв цвят е този пепелник? (посочва пепелника на масата в заведението)
- Зелен!
- За мен е син и мога да те убедя, че е син.
- Как?
- С аргументация, с факти! Един истински адвокат би те изкарал далтонист и ти ще повярваш, че пепелника е син, макар и наистина да е зелен. (усмихва се)
- Много объркано стана!
- Обърканите и сложни неща правят живота ни интересен.
- Но го правят труден?
- Труден на моменти, след това си е чиста проба лесен. Един лош момент, винаги бива свързван от два хубави, като се замислиш!
- Какво си пожелаваш?
- Само здраве, щастие и много,много късмет си пожелавам!
- Зодия лъв беше, нали?
- Да. 12-ти август са лъвовете.
- Мисля, че зодията отговаря на личността ти. Борбен си!
- Определено и аз така мисля!
- Поздравления за гражднската позиция, поздравления и за разсъжденията, макар, че си на 20 години са много правелни.
- На 20 години, според мен човек трябва да има ясна изградена позиция за много неща. На 20 вече си човек, а не човече и животът е само в твоите ръце.
- Така е! Прав си! Благодаря ти за отделеното време и това прекрасно интервю.
- И аз благодаря, но нека го наечем "просто разговор".
/автор: Стефан Петков
/снимки: личен архив на Теодор Тодоров
Теодор ТОДОРОВ: Борбата е безмилостно жестока, казваше Вапцаров. А ние не знаем дори какво е борба?
Ще си отидем като нация, защото не знаем истинското значение на тази дума, казва Теодор Тодоров.
-Здравей, Теодор. Последният път, когато се видяхме за да си говорим беше преди около три години. Какво се промени за три години в живота на тогавашното 17-годишно момче от СОУ "Васил Левски" Хасково?- Много неща се промениха и в личен и професионален план. Ама ти сега ме питаш все едно съм някоя поп-фолк звезда (смее се), остава да ми зададеш въпроса "какви са бъдещите ви творчески планове".
- И до него ще стигнем, той е приготвен за финал.
- (смее се) Добре! Сега по темата. Както ти казах много неща се промениха за три години. Три години е много време за каквото и да е. Завърших средното си образование, продължих да уча висше. Започнах да реализирам нови проекти в Хасково. Да пътувам повече. За някои престъпления толкова се лежи в затвора.
- Ако разбира се се докаже вината за това...
- Това днес с много трудно явление.
- Не знам дали хората си спомнят, но преди три-четири години ти често се появяваше по екрана на местните телевизии, по страниците на регионалния печат и в интернет, като водещ и организатор на редица обществени прояви. Спомняш ли си тези дни?
- Как няма да си ги спомням. Не беше малко труда, който хвърлях по тях, не бяха малко и перипетите, през които минавах. От мен тръгна идеята за подкрепа на медиците ни в Либия за хасковските училища и стартиралата тогава подписка в тяхна защита. Разбира се, времето ми отвори очите и промени мнението за тези жени и мъже, които след завръщането си в България бях доста алчни и не се задоволиха с подаръците, предоставени им от държавата тогава. Спомням си и другите проекти, в които участвах - тези на сдружение "Шанс и закрила", ОП "Младежки център" - немога да забравя, че бях водещ на едно такова събитие и бях 8 часа на сцена. Това беше някаква си седмица на училищните клубове, до колкото си спомням. Беше наистина вълнуващо и по дните на "Южна пролет" и тези за деня на Хасково.
- Изпитваш ли носталгия по това време?
- Разбира се, някак си животът ми беше друг. Вълнуваха ме други неща, занимавах се с тях по-детски. Сега? - сега глобалните проблеми присъстват на по-преден план в ежедневието ми, а и не само на мен на всички хора, не е като във времето на сайт-портала Хасково-БГ.НЕТ преди 2 години.
- Ти премина и през интересни моменти преди време, когато събра пред едно училище РИОКОЗ, РИО на МОН, две телевизии, представители на печатни медии, радиа и други. За какво беше цялата тази импровизирана пресконференция?
- (смее се) Това беше, защото беше студено в класните стаи. По закон учебни занятия не може да се провеждат при температури по-ниски от 16 градуса, а в нашата, тогава класна стая бяха дори и под 10. Спомням си, че бях купил термометри и записвах на всеки 30 минути промяната в градусите на бялата дъска.
- Как тълкуваш постъпката си сега, след доста време?
- По същия начин. Така е трябвало да стане и ако днес бях в същата ситуация, отново щях да постъпя така. Човек трябва да има гражданска позиция, да изразява мнението си, да търси правата си. Когато нещо не е наред - трябва да сигнализира, защото само така проблемът ще бъде решен. В България само проблеми придобили общественна популярност се решават бързо. За останалите решението отнема месеци, дори години. Всеки трябва да разсъждава така. Гледай какво става в ислямския свят - от ФейсБук тръгнаха толкова протести, свалиха египетски и либийски лидери, хората имат позиция. А тук при нас тя липсва. Особенно в малките градове.
- Искаш да кажеш, че трябва да има масови протести?
- Искам да кажа, че когато хората са недоволни от нещо трябва да протестират, докато това не се оправи и промени. В една съседна Гърция затварят летища, спират влакове, учителите стачкуват, лекарите стачкуват. В Испания - и там по същия начин. А тук, в България какво става?! Преди повече от 50-години Вапцаров е казал, че "борбата е безмилостно жестока", а ние днес дори не знаем какво е борба. Не знаем какво е да се борим срещу монополите. Само седим в къщи и обвиняваме този и онзи, псуваме телевизора и ако чакаме "месията" да ни оправи се лъжем. Че ще ни оправи, ще ни оправи, но по друг начин.
- Според теб само масовите простести ще оправят положението, така ли?
- Не, не само масови протести. Всички мирни, в началото мерки трябва да се използват, когато човек е недоволен. Миналата седмица слушах по радио, че сме намалени с 600 000 за десет години. Отиваме си като нация! Вярно е. Отиваме си, защото не знаем истинското значение на тази дума. Не се подкрепяме, не сме единни. Спомените от пожълтелите страници на историята са забравени. Няма го онова единно българско население, както е било по времето на турското робство. Всичко се разпада. И докато я няма ясната и точна гражданска позиция, ще продължаваме да ставаме жертва на бойкоборисовците в държавата ни. С всеки изминал ден ще става по-зле.
- Много интересно разсъждаваш за 20-годишен, а казват младите били абдикирали от политиката на страната ни.- Да, много от младите не се интересуват какво се случва в държавата България. Гледат да се напият, да се напушат и до там. Върви и направи една анкета и попитай подрастващите дали знаят кой е министъра на образованието или кой е главният секретар на МВР. Дали 20 % от тях ще знаят? - Едва ли. Ще го свържат с Бойко Борисов. Но такова ни е времето, в което живеем. Дават ти 35 лева на месец детски надбавки и ние мълчим. Министър-председателя ни казва от малкия екран, че в неговото семейство не се купуват картофи, защото той ги сеел и ние пак мълчим. Казват ни: като нямате пари - не раждайте деца, и ние пак мълчим. И точно защото мълчим се стига до тук да ни мачкат и ритат. И това зависи от младите хора, тези до 30-35 години. На тази държава и трябват свежи идеи, а те биват раждани от млади умове, не от закуравели БСП-ари.
- Много в политически план преминава разговорът ни. Да направим завой. Да поговорим за Хасково малко. Какво мислиш а родния град?
- О, това е много дълга тема и не знам дали паметта на диктофона ще ти стигне.
- Имам резервен, давай...
- Добре, приготви го! (смее се) Хасково е градът, в който винаги има какво да се случи, има къде да се разходиш и какво да правиш. Е, разбира се има и своите минуси, но човек трябва да гледа положително на нещата. Тъй като съм студент пътувам често до Пловдив, пътувам и до София, до Велико Търново и до Варна. Сега ми предстоят пътувания до Русе, Благоевград и Бургас, но знаеш ли по-красив град от нашия няма. Казвам го не защото съм роден тук, а защото виждам какво се случва тук и в другите градове.
В Хасково просто нещата вървят, благодарение на инж. Георги Иванов - кмет на общината. Винаги съм го подкрепял и сега го подкрепям с двете ръце за четвърти мандат. Сега дори съм направил и фейсбук група за това. Хората трябва да видят, че за тези близо 12 години Хасково се възроди и в инфраструктурен, и в културен, и в социален план. Не да мислят само колко пари бил свил кмета, защото нищо от тези спекулации на определени залязващи депутати не е доказана в съда. Има хора, които искат само да спъват работата на цяла община, знаеш. И не Яне Янев да ми приказва врели-некипели за Хасково, защото нито е живял тука, нито някога ще получи кметското кресло.- От едно време си голям защитник на кмета.
- Разбира се, че съм. Познавам лично г-н Иванов и не веднъж съм имал срещи с него по някои от проектите ми. За мен това е най-добрият кмет на Хасково за всички времена. И ако ми позволиш ще перефразирам Аристотел, който е казал, че най-добрата форма на управление е демокрацията просто защото по-добра не е измислена. Аз ще кажа, че най-добрият кмет на Хасково е Георги Иванов, просто защото по-добър няма.
- Говорихме за ясната позиция на нацията, за Хасково, за теб. Кажи ми сега с какво смяташ да се занимаваш когато завършиш?
- С радио, с телевизия... трябва да се занимавам с нещо от публичен характер. трябва да има някой, който да говори на хората, да им налива мозък в главите.
- Искаш да кажеш, че след години ще си новият проф. Вучков? (смее се)
- Не! Не! Не! Няма да бъда новият проф. Вучков, спокойно. Казвам, че все един трбява да има смелостта да говори не само у дома с близките си. Тогава нещо може да се промени. Знаеш ли, преди два дни на статус във фейсбука си написах, следното: "За съжаление българската действителност е такава - комплексите на хората са много повече от приоритетите им в живота! Различното за тях е дразнещо, като стадо овце са. Приказват само и до там, като онова куче дето лае, ама не хапе. Просто страната ни има нужда от едни яки бомбардировки - да оцелеят само 500 000! Тогава ще се оправим!". Само двама - трима съм сигурен, че разбрах смисъла.
- А какъв е смисъла за теб?- Смисъла е, че има много развалени ябълки. Много от хората в тази държава им е изтекъл срока на годност във всяко отношение и трябва да бъдат или изхвърлени на боклука или рециклирани.
- Доста грубо казано! (чуди се)
- Грубите и радикални неща понякога са най-правелният ход за излизане от дадена ситуация.
- Мислил ли си за политическа кариера?
- Да. Мислех да се кандидатирам за общински съветник, но сега смятам, че на първо място е образованието ми. След това може.
- Пожелавам ти успех в политиката. Когато и да е това! Каква музика слушаш?
- Всякаква. От най-новите модерни и световни поп парчета, до родните кичозни чалги.
- Мислиш ли, че чалгата е нещо грозно и по какъв начин, според теб се отразява на младите?
- Определено в голяма степен е кич и грозотия. До голяма степен и чалгаризацията на обществото ни е в опасни стойности. За всеки влак си има пътници, но лошото при нас е, че за трета класа са най-много. А колкото до отразяването в живота на младите за един 16-годишен младеж е по-интересно и важно кой ще пее утре вечер в местния поп-фолк клуб, отколкото класното по математика в петък, защото може да избяга от часа, да си намери извинителна бележка и проблема е приключен, но ако не успее да отиде в клуба ще изпусне да види на живо Преслава, с която да се снима и да постне снимката си с нея в социалната-мрежа. Всичко това: компютрите, интернет, чалгата, разголеността и пошлостта развращават нацията.
- Не разсъждаваш ли старомодно и като 60-70-годишен?- Време и мода в етиката и морала няма. Или си морален или не, независимо дали през 30-те години на миналия век или днес. Не казвам, че съм консервативен, напротив аз съм супер либерален човек и много неща, които масата от хора не приема, за мен са супер нормални. Обичам различните неща.
- А различен ли си?
- В много отношения да. Какъв цвят е този пепелник? (посочва пепелника на масата в заведението)
- Зелен!
- За мен е син и мога да те убедя, че е син.
- Как?
- С аргументация, с факти! Един истински адвокат би те изкарал далтонист и ти ще повярваш, че пепелника е син, макар и наистина да е зелен. (усмихва се)
- Много объркано стана!
- Обърканите и сложни неща правят живота ни интересен.
- Но го правят труден?
- Труден на моменти, след това си е чиста проба лесен. Един лош момент, винаги бива свързван от два хубави, като се замислиш!
- Какво си пожелаваш?
- Само здраве, щастие и много,много късмет си пожелавам!
- Зодия лъв беше, нали?
- Да. 12-ти август са лъвовете.
- Мисля, че зодията отговаря на личността ти. Борбен си!
- Определено и аз така мисля!
- Поздравления за гражднската позиция, поздравления и за разсъжденията, макар, че си на 20 години са много правелни.
- На 20 години, според мен човек трябва да има ясна изградена позиция за много неща. На 20 вече си човек, а не човече и животът е само в твоите ръце.
- Така е! Прав си! Благодаря ти за отделеното време и това прекрасно интервю.
- И аз благодаря, но нека го наечем "просто разговор".
/автор: Стефан Петков
/снимки: личен архив на Теодор Тодоров
Вълнообразно
Някога,когато това момче повлече кампанията за освобождаването на медицинските сестри в Либия,то много ме разочарова и се чудех какво ли ще излезе от него след време.Сега с изненада констатирвам че е поумнеял много и разсъждава по-трезво.Е,вярно че все още е убеден че сестрите на са били виновни в нищо и че напразно са ги осъдили либийците.Но,доколкото знам голямото болшинство хора в България все още мислят така.Хареса ми позицията му по отношение на Бойко Борисов,макар че вероятно се е изплашил да говори за ,,Герб" и Цветанов
Въобще,както се казва,да сме живи и здрави пък ще го видим на къде ще избие
цитирайВъобще,както се казва,да сме живи и здрави пък ще го видим на къде ще избие
Никога не ме е било страх да говоря за Цветан Цветанов или който и да е ГЕРБ-аджия и да изкажа мнението си и ще го напрвя съвсем скоро.
Както каза, преди години когато повляках кампанията за медицинските сестри разсъждавах по друг начин, друго беше времето, целите ми бяха други. Сега нещата са се променили.
Ще се радвам, да ме намериш във фейсбук, за да се запознем! :-)
Теодор ТОДОРОВ
цитирайКакто каза, преди години когато повляках кампанията за медицинските сестри разсъждавах по друг начин, друго беше времето, целите ми бяха други. Сега нещата са се променили.
Ще се радвам, да ме намериш във фейсбук, за да се запознем! :-)
Теодор ТОДОРОВ
Ще ми бъде много приятно да се запознаем.Уважавам и ценя умните,умеещи да анализират хора.Няма да ти правя четки но ми се струва че си такъв. Затова те моля прочети стиховете ми на моят блог и ми кажи мнението си? Там има и басня за Бойко и какво ли не
И още нещо.Ако искаш на ллични ми пиши но ме интересува мнението ти (като забравиш емоциите по сестрите) по агресията на коалийията срещу Либия
цитирайИ още нещо.Ако искаш на ллични ми пиши но ме интересува мнението ти (като забравиш емоциите по сестрите) по агресията на коалийията срещу Либия
Търсене
За този блог
Гласове: 994
