Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2012 15:29 - Теодор ТОДОРОВ: Човек трябва да търси правата си, да ги отстоява - иначе просто съществува
Автор: teodortodorov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4646 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 30.04.2012 15:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В интервю:
ТЕОДОР ТОДОРОВ: Човек трябва да търси правата си, да ги отстоява - иначе просто съществува
България е управлявана от най-позорното, срамно и некомпетентно правителство от 1989-та насам, казва Теодор Тодоров

В навечерието на 1-ви и 6-ти май отново се срещам с Теодор Тодоров. Този път за място на срещата не избрахме Хасково, а Велико Търново - един от най-красивите градове в България. Часът е около 21.00, а ние сядаме да вечеряме в един от най-известните тук ресторанти с изглед към Янтра, мостът и Асеневци. Решихме да си поговорим за него, за политика, за нещата от живота и за всичко онова, което вълнува един младеж почти на 21.

image - Здравей, Теодор. Когато се видяхме последно ти говореше за борбата, за това, че ще си отидем като нация, защото не знаем истинското значение на тази дума. За какво се бори днес 21-годишният Теодор?
- Много хубаво заглавие бяхте поставили предниият път (Борбата е безмилостно жестока, казваше Вапцаров. А ние не знаем дори какво е борба? - бел. ред.). За какво се бори днес Теодор? - интересен въпрос ми задаваш. Ами бори се за много неща: за това да отстоява позицията си, да бъде себе си, да говори свободно, да търси правата си.
- Като отвори темата за правата, да те попитам какво стана с делото, което беше завел срещу бившият си работодател? Спомням си, че преди време ми беше казал, че ще си управител на някакво ново заведение в Хасково. Какво се случва там, как стоят нещата?
- О, това е много дълга тема. Ще ти разкажа историята сбито. Както знаеш, през ноември ме поканиха да бъда управител на едно от най-новите заведения в Хасково тогава, идеите и целите на собственика бях големи, а възможностите и разбиранията му - ниски. И така в средата на месеца отворихме и както и очаквахме - без реклама, без постоянна политика, с вечното съобразяване на прищевките на шефа се оказа, че посетители в заведението няма. Многократно сме говорили с него да направи реклама, както тогава се молихме с колегата - да сложи едни пердета на вратите, той все отказваше. И в последствие почти целият персонал напуснахме работа на 1-ви Януари, поради невъзможността да ни бъдат изплатени заплати. (смее се) Дори и трудовите договори бяха тип "Балкантурист" - работиш един месец и заплата ще получиш в края на следващия. А да не говоря колко нередности и законови пропуски имаше там. Точно за това редица институции, като РЗИ, ПБЗН, БАБХ, КЗП, ДАМТН и други му поставиха редица актове.
- До колкото знам, въпросният собственик преди години е имал други заведения в Хасково? Значи е знаел какво прави... - казваш, че е нямало клиенти? Интересно!
- Да. Имал е. И си мисли, че с вариететна програма с дебеланки от СССР днес се пълни заведение с млади хора, със студенти... но както и да е. До колкото знам е държал известен бар преди години, но повече информация нямам. Пък и да ти кажа подобни хора не заслужават внимание.
- А до делото как се стигна? Малко хора биха тръгнали по съдилища в днешно време.
- Знаеш ли, винаги съм казвал, че хората трябва да търсят правата си, да ги отстояват, да се борят - само така ще живеят, а няма просто да съществуват. Хората в цял свят излизат на протести, казват силно "не" на неправдата, имат активна гражданска позиция, а ние? - някак си у нас все още живее робският начин на живот, както е било пет века; все още ни е страх да кажем това, което мислим, да покажем ясната си и индивидуална позиция. Ето за това сме последни по редица критерии в Европа. Разбира се, че след като бях ощетен си потърсих правата чрез съда. И успях - на 19-ти април тази година спечелих първото дело. С безпорни доказателства. И това е само началото. Искам поне малко да покажа на хората, че не трябва да позволяват да биват подритвани като парцали, че техният труд е много важен - всеки за себе си. Човек трябва да знае как да се бори, да не навежда глава.
- Не е ли трудно? Голяма смелост е необходима.
- В едно любимо мое стихотворение Ботев казва: "Пътят е страшен, но славен". Може и да е трудно, но когато до теб имаш приятели, които те подкрепят е по-лесно.
- Мислиш ли, че днес хората са загубили ценностната си система?
- За голямо съжаление днес чалгата измести всичко. Не говоря само за чалгата като музика, а за чалгата като начин на живот. Модата се изменя и всичко върви към по-зле. Кадърните млади хора бягат от България, а тук остават предимно гамени, за които е по-важно да се напият - едните на пейките в парка, другите в поп-фолк клуба. Вината тук е на цялата държава, не е само в родителите и училището. Няма ред! На никого не му пука от нищо и това е. Защото знае, че за действията му няма последствия, ако ме разбираш. Като хвърлиш боклука си на земята в Германия те глобяват, а когато в България го изхвълиш през терасата - нищо. Ето за това говоря. Примерът е комплексен. Всеки си върви и си подсвирква - не забелазва нищо. Това е пустият балкански синдром - пасивността е голям проблем.
image- Защо сме толкова пасивни и смирени?
- Българите са свикнали да ги мачкат, да ги псуват, буквално да се гаврят с тях - има нещо извратено в това. Гледам как цяла Гърция е в протести, как в Испания, във Франция има размирици; целият арабски свят започна да се променя - вълни от сблъсъци, хората искат промяна на статутковото, искат свобода, демокрация; искат да живеят в един отворен свят. От социалните мрежи тръгнаха толкова идеи, родиха се нови лидери. При нас обаче съвсем не е така, 22-години вече получаваме най-ниските заплати в Европа, плащаме най-скъпите продукти и си траем. Свикнали сме да псуваме неправдата у дома - пред телевизора или на маса с приятели, а когато стане дума за протести, за активни кампании, защитаващи правата ни - изчезваме. Старите казват, че това е работа на младите - в тях било бъдещето, на половината млади не им пука, и така остават шепа хора, които вдигат десетина плаката пред парламента - дори не влизат в новините. Така не се прави промяна. 
- Според теб как се прави промяна?
- С воля, желание и обща цел. В България има около два милиона пенсионери, половината от тях получават ниски пенсии и едвам свързват двата края. Има лекари, учители - все хора, за чиито труд получават изключително малко пари. Всички тези хора трябва да се обединят, от цялата страна, да излезнат пред народното събрание, да блокират пътища, валкове - да са заедно. Само така ще успеем да се преборим срещу монопилите, срещу некадърната здравна политика, срещу всичко онова, което ни погубва като нация. Знаеш ли, че с всеки изминал ден населението ни намалява, продължава процесът на остаряване, който се изразява в намаляване на дела на децата и увеличаване на дела на населението над 65 г. България загива. Много ме боли, когато казвам тези думи, но това е сивата реалност.
- Има ли начин да се промени това? Как мислиш - интересно ми е да разбера виждането на един млад човек, като теб.
- Разбира се, че има начин да се промени. Вече ти казах - с протести, с кампании, с ясно поставена цел от хората - далеч от политиката. Толкова правителства се смениха, от 1989-та насам, но такова позорно, срамно, нагло и некомпететно правителство сме нямали никога. Може би думата "земеделци" е най-правилната, която намирам в момента, за да ги определя всичките, начело с министър-председателя Борисов. Той е много далеч от представата ми за политик. Позорно и срамно е, че човек като него управлява страната ни; с такъв език, маниери и поведение на гамен, буквално. Само така мога да определя човек, който казва в национален ефир, че в неговото семейство никога не са кукували картофи, а винаги са ги садили; казва на майка на две деца, която се оплаква от безпаричие - да не ги е раждала. Цялото му правителство е такова - като онази здравна министърка, която бил намерил на пътя за Велико Търново, и спомням си, само се "усмихваше" на въпросите на журналистите. Как при такива управници България да е добре? - дай им само да строят магистрали, пътни възли и това е. "От София до морето за три часа" - все това слушаме, ама нито София е България, нито морето е най-важното, при положение, че има толкова други проблеми за решаване. Толкова опасни язовири застрашават живота на хората, които живеят до тях, толкова болни нямат пари за скъпи лекарства, толкова деца умират, защото по болниците няма апаратура, а ние за магистрали говорим. Но не се и учудвам, след като половината министри и кметове на ГЕРБ са "калинки" - с фалшиви дипломи. И на фона на всичко това - ние мълчим. И точно затова се стига до тук, защото сами позволяваме да ни тъпчат и мачкат. 
image- Прав си. Но в много политически план преминава разговора ни, нека да направим лек завой и да си поговорим за култура, за музика. Имаш ли време да четеш?
- О, винаги ми остава време да чета. Въпреки, че често пътувам и имам доста неща, които трябва да свърша - време за четене се намира. Скоро прочетох почти всички книги на Хорхе Букай - един страхотен майстор на словото. След всеки негов разказ от "Нека ти разкажа" съм се замислял с часове за нещата от живота. Човек трябва да чете, да се ограмотява културно. Това е изключително важно. Каквото и да си говорим днес хората, най-вече младите не четат. Компютрите, социалните мрежи изместиха книгата, което е жалко.
- А за телевизия остава ли време?
-  Ти такива въпроси ми задаваш, все едно попълвам лексикон в трети клас. (смее се) Единственото, което гледам са новините и няколко публицистични предавания, защото в българският ефир няма нормални продукции. Всички започнаха да готвят - направо банално е вече. Във всеки сутрешен блок, ток-шоу или предаване с гости се готви. Ужас! Ама не се готвят нормални неща - на фона на кризата и гладния народ, седнали да ми показват как се правят трюфели - най-скъпите гъби. Всичките ни сутрешни блокове са пълна боза. Едно и също - новини, политика, преглед на печата, музика и кино - всичките, и дори и гостите им са еднакви. Чудил съм се как Иван Костов, например е успявал от 7.15 да е в БНТ, от 8.00 в Нова и от 8.30 в БТВ? (смее се) Другата пошлост в ефира са малоумните реалити предавания - във всяко едно се пее, а най-ми е смешно, когато журито се впечатли от таланта на някакво 7-8 годишно детенце и като започнат: "Ах, какъв глас имаш!", "Ах, къде го криеш този глас!" - ама то няма как да ти опиша колко е просто и смешно. Поредното избиване на комплекси, тук от страна на родителите.
- Отново критичен.
- Не, не съм критичен, просто се възмущавам на простотията, с която ни заливат от екрана. Просто сме страна на абсурдите - и в политически, и в социален и в духовен план.
- Защо и в духовен план?
- Ами там сме най-зле. Не виждаш ли каква "страхотна" православна църква имаме. Елитна. Гледай митрополита на Пловдив какви "Ролекси" има, в какви автомобили се вози - това е типичен пример за смирен християнин (смее се). Православната ни църква прави всичко друго, но не и да се грижи за обикновеният вярващ, онзи който ходи и пали свещичка за здраве; който носи добродетели у себе си. Имаше една сентенция, че интереса клати феса, изключително точна в тази ситуация.
- Типичен представител на зодия лъв. Вярващ ли си?
- Не, по-скоро се определям като атеист. Вярвам в това, че човек сам си кове бъдещето, сам чертае съдбата си и преценя кое е добро и кое лошо.
- Знам, че историята е голямото ти хоби. Има ли събитие днес, което според теб е "достойно", за да влезе в историята?
- О, много е трудно да се прецени. Всяко едно събитие от ежедневието ни остава в историята. Едно се помни, друго - не. Голяма диря в световната история ще оставят промените в арабският свят, трагедията във Фукушима, земетресенията. А колкото в национален спектър - не мисля, че днес има събитие, "достойно" да бъде част от учебниците по история. Днес нямаме управници като Стефан Стамболов, цар Борис Трети, Батемберг; нямаме и граждански протести; нямаме и онова късче патриотизъм, за което хората преди години са умирали с песен на уста и с името "България". Няма и герой, то и мисия, която да изпълняват няма. Историята отреди светла памет и място на заслужилите: като Левски, Ботев - тя ще ги помни винаги, защото техните идеи и дела са преминавали в паметта на бъдещите поколение. Днес е по-различно. Много по-различно.
- Интересно. Говорихме за политика, култура. Не поговорихме за теб. С какво се занимаваш в момента?
- С доста неща. Не съм се ограничил в една област. В момента започвам един телевизионен и един интернет проект, но са още в ранен стадии и не искам да говоря много, много за това. Като стане време, отново ще се видим и обещавам да ти разкажа подробно всичко.
- Преди време те попитах дали мислиш за политическа кариера, тогава отговорът беше "да". По-различен ли е днес?
- Не, не е по-различен. Още имам голямо желание да се включа дейно в политическият живот, но мисля още ми е рано. Може би след няколко години. И само да вметна, че не става дума за депутат, министър или нещо такова. Имам идеи за постове в местното самоуправление.
(По улицата, където е ресторанта, в който вечеряме минава кола - от нея се чува силно музика, гърми чалга. Това поражда и следващият ми въпрос. - бел. автор) - Мислиш ли, че чалгата е нещо грозно и как се отразява на младите?
- Определено чалгата е последовател на първосигналното у човека. Точно за това е един вид кич и грозотия. До голяма степен и чалгаризацията на обществото ни е в опасни стойности. За всеки влак си има пътници, но лошото при нас е, че за трета класа са най-много. Чалгата кара хората да показват животнското в себе си. Знаеш ли, когато отида на клуб или дискотека и видя как се забавляват масата народ се изумявам на нещата, които ги радват - безвкусица и порнография. Ето за това предпочитам пиано баровете и ресторантите, кръчмите, ако щеш.
image- Не разсъждаваш ли старомодно, или по-точно като човек, който не е на 21?
- Определено мисля като много по-зрял. Имам други виждания за нещата. А колкото до старомодното мислене - време и мода в етиката и морала няма. Или си морален или не, независимо дали през 50-те години на миналия век или днес. Не казвам, че съм консервативен, напротив аз съм изключително либерален и много неща, които масата от хора не приема, за мен са нормални. Обичам различните неща.
- А различен ли си?
- Да, всеки човек е различен сам по себе си.
- Нямах това в предвид. Различен ли си като убеждения, като стил?
- (усмихва се) Не съм художник или режисьор, за да имам различен стил на работа. А колкото до убежденията - както казах, всеки е индивидуална личност, мисли по различен начин, прави нещата различно. Това не го прави по-малко човек.
- Чакай, чакай (смее се). Много объркано и сложно стана!
- Обърканите неща правят живота ни по-интересен. Според един дверен мислител най-големият ред бил в хаоса, а гърците мислели, че той стои в основата на всичко.
- E, не всеки намира ред в хаоса. Пък и така правим живота си по-труден.
- Правят го труден на моменти, но след това... нали знаеш - един лош момент винаги свързва два хубави, а животът е толкова красив и подреден, колкото сами му позволим да бъде.
- Искам към финала на разговора ни да те поздравя още веднъж за активната гражданска позиция, за разсъжденията и макар, че си на 21-години са много точни и може би хората трябва да те послушат. Има ли въпрос, който не ти зададох днес?
- Благодаря ти за хубавите думи. А има ли отговор, който не получи? - да ти отговоря в тон на въпроса (смее се).
- Не, беше изчерпателен. Благодаря ти за отделеното време и това прекрасно интервю. Със сигурност няма да е последно.
- И аз ще се радвам да се видим отново.

Теодор Тодоров винаги е бил от интересните ми събеседници за интервюта или "просто разговори", както ги нарича самият той. Не е политик, министър, консул или шеф на агенция, но винаги има какво да каже, нещо проницателно - в него има някаква харизма, която хората, сигурен съм усещат. Теодор винаги е бил човек с много активна гражданска позиция и без да се страхува е изразявал какво мисли, не е стоял отстрани както ние правим повечето пъти. Опитва се по свой си начин да се бори с неправдата наоколо. Дано повечето млади хора днес в България са като него...
Стефан Петков
снимки: личен архив





Гласувай:
2


Вълнообразно


1. анонимен - Страхотно, интервю!
02.05.2012 12:33
Страхотно интервю, поздравления!
Радвам се, че има такива млади и активни хора в тази държава. Поздравления още веднъж.Само напред теодоре!
цитирай
2. анонимен - Bravo, teodore
02.05.2012 12:35
Bravo, teodore taka traibva da sme vsi4ki. osudil si bivshiq si 6ev. tova zaslujava tozi
цитирай
3. анонимен - съдете го този дебелак и нас навр...
03.05.2012 14:29
съдете го този дебелак и нас навремето ни измами в пулсар
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodortodorov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1098658
Постинги: 530
Коментари: 502
Гласове: 994
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031