Всеки човек се ражда с определена мисия на Земята. Мисля, която изпълнява цял живот: следва, защитава и изгражда до последния си ден. Раждат се, обаче и хора с мисии, за които е трудно да поставим граница между човешкото и божественото. Тяхните дела ще говорят през целият им жизнен път, ще говорят и след тях: ще възпитават, ще ни учат, ще ни показват... дори ще ни доказват - че няма невъзможни неща, че добротата може да се крие само в едно сърце... в едно ЧОВЕШКО СЪРЦЕ!



Историята на един 101-годишен човек, превърнал се в най-големия църковен дарител у нас е различна. Тя не е като останалите, които чуваме всеки ден от ефира или четем от пресата. В нея няма лъскаво, стилно и красиво. Всъщност карасиво има - красиви са душата, сърцето и очите на този човек.

Неговият лик не ни гледа от височината на църковните стенописи и икони или от дистанцията на времето, а е част от нашето ежедневие. Делата му не са припознати от църквата и няма да получат официалното синодално признание. Дядо Добри едва ли ще е заслужил своето „блаженство“ според каноните на нашето Православие. За него обаче това не е важно. Както не са от значение всякакви светски блага и признания. В своя 101-годишен живот той е разбрал, че истинските важни неща са в сърцето на всеки и че нямат материално измерение.

Годината е 1914. В разгара си е Първата Световна Война. Малкото селце с едва 300 жители в полите на Средна Гора е родно място на Добре, както е истинското име на дядо Добри Добрев. Всъщност Байлово е основано от неговия прадядо. Интересен факт е, че в близост до Байлово се намира една блатиста местност, наричана „блатото на Андрешко“ – прототип на известния разказ на Елин Пелин, който също е роден там. Та всичко това иде да покаже, че село Байлово изобщо не е случайно място, отдалечено на хвърлей място от София. И че хората, които се раждат там са белязани. Белязани по един странен начин, малко по-различен от останалите, но всъщност толкова близък до любовта и вярата. Също като Дядо Добри. 

Белобрадият старец често може да бъде видян пред храмовете в столицата. У едни ще предизвика съжаление, у други възхищение, трети просто ще го подминат. Ще го подминат без дори да знаят, че този неугледен старец е събрал над 100 000 лева дарения за българските църкви и манастири. Без да запази нито една единствена стотинка за себе си.  Наивник ли е той или божи човек? Какво мислите?

Преди години Дядо Добри дарява всичките си имоти на църквата. Близките му не само, че не го разбират, но и го гонят от родната му къща, за което той не се сърди. Заживява в малка пристройка на църквата на село Байлово – само на броени метри от дома на Елин Пелин. Преди близо две десетилетия започва своята странническа мисия и всеки ден ходи пеша до София, където събира дарения за църкви и манастири. Към настоящия момент мисията на Бай Добри продължава. И съвсем скоро още някой български православен храм ще бъде възкресен.

Днес този ВЕЛИК човек, навършва СТО И ЕДНА ГОДИНИ. Дано да бъде жив и здрав и да дава пример всеки ден, на всеки от нас... И да ни кара да се замисляме върху смисъла на живота. Сигурен съм, че много вестници, интернет издания, телевизии са показвали Дядо Добри и са разказвали за неговата мисия, разказа за която ще оставя в сегашно време. Защото и днес можете да видите беловласия старец с шаячните потури, с власеницата и със светлина в погледа.

Изтърканото клише гласи, че човек е голям, колкото са големи мечтите му. Или мисията, която следва. Дядо Добри не е празен мечтател, той е благодеятел именно с упоритост и всекидневно бдение. Резултатът от неговото мисионерство става все по-значим с времето, защото е дарен с безвремието на светостта.

---

 ТЕОДОР ТОДОРОВ