Привет!

Казват, че човек е голям толкова, колкото големи са мечтите му. Като се замисля, ако следвам тази максима, то аз съм "най-големият човек" на света. Винаги мечтая - мечтая и се пренасям в онзи въображаем свят, в който невъзможното е само онова, което не е изречено или помислено. Понякога дори представям себе си, като романтиците - намиращи утеха в мечтите, въображението, бягството от реалното. Аз обаче не бягам от реалното, защото всяка мечта е осъществима - изисква се само труд, труд и късмет и мечтите стават реалност.

От доста време следя предаването "Стажантът" на Д. Тръмп. С това е свързана и поредната ми мечта, която смятам да реализирам, каквото и да ми коства. ... Ню Йорк, Ню Йорк... трам-прам, пара-рам... помните ли онази популярна песен от 70-те ?! Пееше се за Ню Йорк, мечтите и реалния успех. Боже, колко е красиво... и не е само в мечтите. Но да се върнем на мечтата ми - искам да посетя Ню Йорк. Да видя онзи свят, в който човек, сравнен със сградите е нищожество, да видя градът, който не спи. Искам да се разжождам по 5-то авеню и да вдигам главата си все към небето, където се виждат кулите, една до друга. Искам да проумея смисъла на свободата, докато гледам "Статуята на Свободата". Толкова силно искам да бъда на големия мост... онзи над реката, красивия. Да преброя лампичките му, които озаряват небето вечерта. 1.2.3.4.5....100 000. Да гледам фериботите, които минават под него... Толкова искам да видя американците, там където са си - на тяхна територия. Искам да усетя американската мечта, макар и за кратко. Искам да видя онзи свят, в които всичко е възможно... нима тази мечта е неосъществима ?! - Напротив! Когато човек иска нещо силно, то ставало. Е, то по-силно от моето на къде... ?! :)

Обичам България! Обичам я повече от всичко! Искам обаче да видя само този град, тази страна. Кой бе възкликнал: "Виж Неапол и умри". Толкова е смислено, че чак се питам мога ли да му разбера смисъла... :)

Свирепо е, че срещам хора, които забравят за мечтите си. Как ли живеят? Как оцеляват всеки ден в сивия свят и как се сблъскват с реалността всяка минута? - не е ли за тях страшно или пък самите те са безразлични към всичко, което се случва около тях. Това са хора, които просто съществуват. И тук се сещам, като заговорих за Ню Йорк за една фраза, незнам защо... "За светът може да си само един човек, но за един човек си целия свят".

Борете се!  (какъв апел само) Борете се за мечтите си, за това да постигнете нещо в този свят, да има за какво да живеете. Борете се, и колкото "безмилостно жестока" да е борбата, не казвайте "Аз паднах. Друг ще ме смени и ... толкоз". Бъдете хора, а не човеци.

... надявам се с този пост да съм Ви накарал поне малко да се замислите за смисъла на живота. И се надявам да ми се сбъдне мечтата.

Приятно ми е, Теодор !

Аз съм сигурна,че скоро ще посетиш Ню Йорк... ;)

Колкото до хората,които просто съществуват...Те наистина стават безразлични към всичко,когато са отчаяни от живота...Или просто така изглеждат...Трябва да умеем да различаваме,кога наистина не им пука и кога просто се преструват,защото именно тези,които се преструват са най-самотни и имат нужда от подкрепа.Те живеят в свой си свят,за да избягат от болезнената реалност.Така малко по малко се отдалечават от приятелите си и изведнъж осъзнават,че наистина са останали сами...
Можем само да пожелаем на всички тези хоре да се събудят и да си спомнят колко близко са изглеждали мечтите им,когато са били деца...смели многобройни мечти,чакащи пред прага на вратата...


В.

Сигурен съм, че ще отида в Америка.
Добри има възможност това лято да ходя на ексурзия заедно с познати. Не е скъпо, но зависи от тях... всъщност, аз за това съм се и разписал :)