Постинг
20.04.2011 13:21 -
Всички искат екскурзии по екзотични места - Дубай, Ривиерата, аз искам до Припять, Чернобиль!
Автор: teodortodorov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2509 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2011 13:24
Прочетен: 2509 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 20.04.2011 13:24
Здравейте,
гледам в интернет всеки иска екскурзия до Италия, Верона, САЩ, Канада, Австралия, остров Пукет, Дубай аз пък искам да отида на по-опасно място, не в пустинята Сахара при отровните змии и скорпиони, които се виждат. Искам да отида на едно място, където смъртта е навсякъде около теб - дебне невидима и е във въздуха, който дишаш.
ПрипятЬ - градът, най-близко разположен до Чернобилската атомна електроцентрала, мястото на най-тежкия инцидент с атомен реактор в историята. Искам да отида там, въпреки и да осъзнавам фаталните последици, които могат да ме сполетят. Някак си това място ме привлича. Искам да видя всички онези изоставени къщи, блокове, танкове на съветската армия, да видя с очите си последиците от една ядрена катастрофа, по-зловеща и от концлагерите на Хитлер.
Днес градът наподобява музей на последните години на Съветската епоха. С напълно изоставени жилищни блокове, включително четири, които никога не са използвани, плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи.
Искам да видя стрелките на спрелите часовници, да чуя опасното пиукане на радара, отчиташ радиоактивното поле. Да изпитам страха, който са изпитали всички онези жители на 26 април 1986 година.
Наричат го град където времето е спряло. Може би защото часовниците тук не отмерват време – те отмерват радиационни нива. Няма телефонни услуги. Мобилни телефони тук също няма как да проработят. Денят след инцидента това място на моста осигурявало добра гледка към ядреното сдание, което било разрушено от експлозията. Много любопитни хора дошли тук да погледат и били директно облъчени със смъртоносни лъчи, идващи от горящия реактор. Днес това няма как да се види, но може да се усети със сетивата.
И това е една от мечтите ми, едно от 500-те неща, които трябва да направя преди да умра.
Едва ли съм сам в тази ти ми идея. Ако някои има желание, нека да помогне за реализирането на идеята ми. Нека пише на teodor_todoroff@abv.bg или да стане спонсор, не трябват много средства. До Украйна, от там до Киев и след това поемамепо дестинацията Чернобил, Припят!
Страшно е, но в това е готиното!
Първа Инвестиционна Банка
титуляр: Теодор Тодоров Тодоров
IBAN: BG70FINV915010BGN0QCWC
BIC: FINV9150
гледам в интернет всеки иска екскурзия до Италия, Верона, САЩ, Канада, Австралия, остров Пукет, Дубай аз пък искам да отида на по-опасно място, не в пустинята Сахара при отровните змии и скорпиони, които се виждат. Искам да отида на едно място, където смъртта е навсякъде около теб - дебне невидима и е във въздуха, който дишаш.
ПрипятЬ - градът, най-близко разположен до Чернобилската атомна електроцентрала, мястото на най-тежкия инцидент с атомен реактор в историята. Искам да отида там, въпреки и да осъзнавам фаталните последици, които могат да ме сполетят. Някак си това място ме привлича. Искам да видя всички онези изоставени къщи, блокове, танкове на съветската армия, да видя с очите си последиците от една ядрена катастрофа, по-зловеща и от концлагерите на Хитлер.
Днес градът наподобява музей на последните години на Съветската епоха. С напълно изоставени жилищни блокове, включително четири, които никога не са използвани, плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи.
Искам да видя стрелките на спрелите часовници, да чуя опасното пиукане на радара, отчиташ радиоактивното поле. Да изпитам страха, който са изпитали всички онези жители на 26 април 1986 година.
Наричат го град където времето е спряло. Може би защото часовниците тук не отмерват време – те отмерват радиационни нива. Няма телефонни услуги. Мобилни телефони тук също няма как да проработят. Денят след инцидента това място на моста осигурявало добра гледка към ядреното сдание, което било разрушено от експлозията. Много любопитни хора дошли тук да погледат и били директно облъчени със смъртоносни лъчи, идващи от горящия реактор. Днес това няма как да се види, но може да се усети със сетивата.
И това е една от мечтите ми, едно от 500-те неща, които трябва да направя преди да умра.
Едва ли съм сам в тази ти ми идея. Ако някои има желание, нека да помогне за реализирането на идеята ми. Нека пише на teodor_todoroff@abv.bg или да стане спонсор, не трябват много средства. До Украйна, от там до Киев и след това поемамепо дестинацията Чернобил, Припят!
Страшно е, но в това е готиното!
Първа Инвестиционна Банка
титуляр: Теодор Тодоров Тодоров
IBAN: BG70FINV915010BGN0QCWC
BIC: FINV9150
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 994