Постинг
27.04.2011 14:59 -
Знак от съдбата ли е или защо най-големите трагедии в България се случват по време на празници?
Автор: teodortodorov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2200 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2011 15:13
Прочетен: 2200 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 27.04.2011 15:13
23 април 2011. В нощта срещу Великден осем деца между 17 и 19 години от Симеоновград решават да отидат на църква без да знаят какво ще се случи само минути след това. Излизат. Шест загиват на място, след като летящия по пътя до тях автомобил се врязва в тях.
5 септември 2009. Ден преди България да отбележи празника на Съединението от съседен Охрид дойде новината, че при инцидент с туристическо корабче в Охридско езеро загинаха 17 души, срад тях и много българи.
28 май, същата 2009. Точно на Спасовден 16 души загинаха, след като автобус се преобърна край връх Бакаджик, Ямболско.
28 февруари 2008. Дни преди национални празник на РБългария и часове преди баба Марта девет души загинаха при пожар във влака София – Кардам.
7 декември 2006. Ден след Никулден и броени дни преди Коледа при тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загинаха 18 души, ранени са - 11.
4 април 2004. Точно на Цветница български автобус падна в 40-метров каньон на границата между Сърбия и Черна гора, в придошлите води на река Лим. Загиват 12 български деца.
13 февруари 2004. Ден преди Трифонзарезан товарният кораб “Хера”, плаващ под камбоджански флаг, потъва в Черно море, на 14 км. от Босфора. Загиват 21 души екипаж - 19 българи и 2 украинци.
27 декември 2003. Стефановден, третият ден на Рождество Христово и само няколко дни преди нова година военният лагер "Индия" в Кербала е атакуван. Кола-цистерна пробива загражденията и се взривява. В резултат на експлозията загиват петима български военнослужещи.
21 декември 2001. Четири дни преди Коледа 600 деца напират да влязат в дискотека "Индиго". След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата. 24 деца са смачкани, 7 от тях умират от задушаване.
Само в тази, отразена от мен статистика са загинали 111 души. Само за по-малко от 11 години. Всичко това при нелепи обстоятелства и преди големи празници. 25 от тях са деца. Даваме ли си сметка какво означава това? Можем ли да си представим каква загуба само за обществото и държавата ни е тази бройка? Дали това не е знак от съдбата и Господа за грешките, които народът ни прави, за псевдоверството, в което живеем?
Тук думите са безсилни, статистиките говорят сами за себе си, мрачно и злокобно продължават да растат, все по-черни от преди. И не се е намерил разумен човек да ги спре все още.
В нашата мила родина трябва да се случи такава трагедия, която да помним деситилетия, за да се поправи определено нещо. Трябва да падат мостове, да загиват хора, за да се укрепят другите. Трябва да загинат невинни деца, за да се запълнят дупките по пътищата. Трябва автобуси да мачкат хора, за да започнат да правят технически прегледи. Това е то България - страна на абсурдите.
Единственото, което ни остава е да се молим, да се молим и да внимаваме, защото от нас зависи докога ще даваме повод за национален траур.
5 септември 2009. Ден преди България да отбележи празника на Съединението от съседен Охрид дойде новината, че при инцидент с туристическо корабче в Охридско езеро загинаха 17 души, срад тях и много българи.
28 май, същата 2009. Точно на Спасовден 16 души загинаха, след като автобус се преобърна край връх Бакаджик, Ямболско.
28 февруари 2008. Дни преди национални празник на РБългария и часове преди баба Марта девет души загинаха при пожар във влака София – Кардам.
7 декември 2006. Ден след Никулден и броени дни преди Коледа при тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загинаха 18 души, ранени са - 11.
4 април 2004. Точно на Цветница български автобус падна в 40-метров каньон на границата между Сърбия и Черна гора, в придошлите води на река Лим. Загиват 12 български деца.
13 февруари 2004. Ден преди Трифонзарезан товарният кораб “Хера”, плаващ под камбоджански флаг, потъва в Черно море, на 14 км. от Босфора. Загиват 21 души екипаж - 19 българи и 2 украинци.
27 декември 2003. Стефановден, третият ден на Рождество Христово и само няколко дни преди нова година военният лагер "Индия" в Кербала е атакуван. Кола-цистерна пробива загражденията и се взривява. В резултат на експлозията загиват петима български военнослужещи.
21 декември 2001. Четири дни преди Коледа 600 деца напират да влязат в дискотека "Индиго". След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата. 24 деца са смачкани, 7 от тях умират от задушаване.
Само в тази, отразена от мен статистика са загинали 111 души. Само за по-малко от 11 години. Всичко това при нелепи обстоятелства и преди големи празници. 25 от тях са деца. Даваме ли си сметка какво означава това? Можем ли да си представим каква загуба само за обществото и държавата ни е тази бройка? Дали това не е знак от съдбата и Господа за грешките, които народът ни прави, за псевдоверството, в което живеем?
Тук думите са безсилни, статистиките говорят сами за себе си, мрачно и злокобно продължават да растат, все по-черни от преди. И не се е намерил разумен човек да ги спре все още.
В нашата мила родина трябва да се случи такава трагедия, която да помним деситилетия, за да се поправи определено нещо. Трябва да падат мостове, да загиват хора, за да се укрепят другите. Трябва да загинат невинни деца, за да се запълнят дупките по пътищата. Трябва автобуси да мачкат хора, за да започнат да правят технически прегледи. Това е то България - страна на абсурдите.
Единственото, което ни остава е да се молим, да се молим и да внимаваме, защото от нас зависи докога ще даваме повод за национален траур.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Още, когато се гласуваше за герб в парламента, бях изпратила герб и на занамето на Божието царство, което съм публикувала и в моя блог. То беше отхвърлено и от парламента и от президента. Нищо не им пречи да се развее това знаме редом до националното знаме и това на ЕС, но ...се възгордяха. Лицемерно палят свещи...Но може ли тяхната светска власт да предпази тези многочислени жертви?! Може ли ръководените от дявола да спрат дяволските посегателства? Да не бъде! Който уповава в човеци е проклет, а който уповава в Бог е благословен. А, който наистина вярва в Бог, изпълнява волята Му, не се прави на вярващ, за по-интересно по големите празници. Освен това в така наречен църковен храм, където аз не съм ходила, но ми съобщиха, че на мястото над владишкия стол е изографисан портрет на Ванга. Това е светотатство. Общуването с духове на мъртви Бог окачествява като контактуване със зли духове. В Исая се пита, дали един народ ще се допита до мъртвите или до своя Бог? Няма средно положение. Българският народ освен наложения атеизъм се преклони и пред злите духове и тяхната запитвачка. Е, дали комунистите, атеистите и Ванга ще помогнат някому? Да не бъде!
Бог е свят и иска свят народ!!!
Това е истината от Бога, пред Бога и в името на Бога !!!
цитирайБог е свят и иска свят народ!!!
Това е истината от Бога, пред Бога и в името на Бога !!!
Чии грешки изкупуваме с тези курбани ...не знам ...но плащаме всички
не ни остава друго , освен да се моилм и като Орец Иван от Нови Хан - вяско населено място курбан да прави на определена дата . Като се замисли човек ..не е много ...
цитирайне ни остава друго , освен да се моилм и като Орец Иван от Нови Хан - вяско населено място курбан да прави на определена дата . Като се замисли човек ..не е много ...
Търсене
За този блог
Гласове: 994