Постинг
02.01.2015 22:06 -
Никога не съм виждала най-добрата си приятелка
Има една група от дами, която с удоволствие ще поспори с всеки, който твърди, че мъжкото приятелство е най-искрено. Те биха казали, че не просто хармонията между много жени на едно място е възможна, а е и напълно естествена. Само че има една особеност – повечето от тези жени не се познават помежду си, те са част от онлайн приятелска група.
Всичко започва от писането в един форум по тривиална тема – красотата и как да изглеждаме добре. Дамите обаче започнали да си пишат по лични теми – отношения с близки хора, проблеми в работата и т.н. Публичността във форума ги карало да си трият мненията, за да не бъдат видени от неподходящите хора. „Именно така се роди идеята за създаване на „тайна група“ във Facebook, в която да участват пишещите в темата“, разказва Диляна, администратор на групата.
„Вече 90% от участниците в групата не пишат в съответната тема във форума, дискусиите ни се прехвърлиха основно в групата“, допълва още тя. Предимството на групата със сигурност са повече от тези на форума. Затвореният и тайният й характер гарантира, че никой от Facebook контактите не могат да видят, че този човек е писал нещо.
В самата група участват около 20 дами на близка възраст – между 25 и 30 г. По-голямата част от тях живеят в България, макар и в различни градове. По професия, образование и доход също са много различни. Въпреки това не би било пресилено да се каже, че всяка може да каже какво е хобито на онлайн приятелката й от Добрич, какво е готвила приятелката й от Враца или какво е времето в Малага, Испания.
„В началото и на мен ми беше далечно и непонятно това споделяне на личния живот в мрежата, но постепенно тези момичета станаха за мен познати, макар и във виртуалното пространство“, разказва Диляна.
Съвсем естествено онлайн приятелството се превръща и в реално. Много от момичетата се познават помежду си. Други пък прекосяват цялата страна, за да си гостуват.
Диляна твърди, че няма някаква конкретна нужда, която да кара човек да участва в такава група. Не става въпрос за емоционални, финансови или друг тип проблеми. Всичко се е случило много спонтанно и продължава да се случва спонтанно.
Всъщност онлайн приятелството, оказва се, има невероятно много предимства. Винаги може да попиташ нещо и да ти се отговори. Винаги има някого, когато ти трябва. „Ако не беше групата, никога нямаше да се срещнем“, твърди Венелина, участник в нея.
Самата тя попада в групата по малко по-различен начин. „Бяха ме уволнили от работа и нямах никакво самочувствие, във форума намерих подкрепа, имаше и други момичета като мен“, разказва тя. С течение на времето добавя за приятели във Facebook участнички в групата. Един ден съвсем случайно се заговаря с една от тях и разбира, че има такава група. „Предложи ми да ме вкара, съгласих се. Там обаче ги нямаше имената и прозвищата от форума и от една страна, хем се запознавах отново с момичетата, хем беше по-реално – нямаше снимки със зайчета, а истински хора“, спомня си тя.
Венелина днес вече е на работа, но продължава да има нужда от тази група. „Ако не съм влизала за уикенд и не знам какво е ставало примерно, все едно не съм се чувала с някой от семейството ми“, твърди тя. Въпреки това обаче тя е категорична, че не иска да се запознава с никого на живо.
„Аз си имам приятели и офлайн, тези в групата са просто различен тип приятелство...то просто така функционира – в интернет“, обяснява Венелина.
Въпреки че разказите на двете момичета се разминават по някои точки, и двете са категорични, че групата е нещо, към което са се привързали.
Всъщност развитието на такъв тип приятелски отношения не е нищо ново, въпреки че изглежда много лесно и изкушаващо да му се нахвърлим като поредното изкривяване заради навлизането на технологиите. Венелина сравнява нейното писане с това на майка си от преди години с приятелчета от Русия и от списание „Дъга“. „Почти същото е като тип отношения, вероятно е и по-безопасно, все пак сме само възрастни“, обяснява тя.
„Какво беше? Модерното е добре забравено старо“, отбелязва на финала тя.
*текста е на Мария Несторова
Всичко започва от писането в един форум по тривиална тема – красотата и как да изглеждаме добре. Дамите обаче започнали да си пишат по лични теми – отношения с близки хора, проблеми в работата и т.н. Публичността във форума ги карало да си трият мненията, за да не бъдат видени от неподходящите хора. „Именно така се роди идеята за създаване на „тайна група“ във Facebook, в която да участват пишещите в темата“, разказва Диляна, администратор на групата.
„Вече 90% от участниците в групата не пишат в съответната тема във форума, дискусиите ни се прехвърлиха основно в групата“, допълва още тя. Предимството на групата със сигурност са повече от тези на форума. Затвореният и тайният й характер гарантира, че никой от Facebook контактите не могат да видят, че този човек е писал нещо.
В самата група участват около 20 дами на близка възраст – между 25 и 30 г. По-голямата част от тях живеят в България, макар и в различни градове. По професия, образование и доход също са много различни. Въпреки това не би било пресилено да се каже, че всяка може да каже какво е хобито на онлайн приятелката й от Добрич, какво е готвила приятелката й от Враца или какво е времето в Малага, Испания.
„В началото и на мен ми беше далечно и непонятно това споделяне на личния живот в мрежата, но постепенно тези момичета станаха за мен познати, макар и във виртуалното пространство“, разказва Диляна.
Съвсем естествено онлайн приятелството се превръща и в реално. Много от момичетата се познават помежду си. Други пък прекосяват цялата страна, за да си гостуват.
Диляна твърди, че няма някаква конкретна нужда, която да кара човек да участва в такава група. Не става въпрос за емоционални, финансови или друг тип проблеми. Всичко се е случило много спонтанно и продължава да се случва спонтанно.
Всъщност онлайн приятелството, оказва се, има невероятно много предимства. Винаги може да попиташ нещо и да ти се отговори. Винаги има някого, когато ти трябва. „Ако не беше групата, никога нямаше да се срещнем“, твърди Венелина, участник в нея.
Самата тя попада в групата по малко по-различен начин. „Бяха ме уволнили от работа и нямах никакво самочувствие, във форума намерих подкрепа, имаше и други момичета като мен“, разказва тя. С течение на времето добавя за приятели във Facebook участнички в групата. Един ден съвсем случайно се заговаря с една от тях и разбира, че има такава група. „Предложи ми да ме вкара, съгласих се. Там обаче ги нямаше имената и прозвищата от форума и от една страна, хем се запознавах отново с момичетата, хем беше по-реално – нямаше снимки със зайчета, а истински хора“, спомня си тя.
Венелина днес вече е на работа, но продължава да има нужда от тази група. „Ако не съм влизала за уикенд и не знам какво е ставало примерно, все едно не съм се чувала с някой от семейството ми“, твърди тя. Въпреки това обаче тя е категорична, че не иска да се запознава с никого на живо.
„Аз си имам приятели и офлайн, тези в групата са просто различен тип приятелство...то просто така функционира – в интернет“, обяснява Венелина.
Въпреки че разказите на двете момичета се разминават по някои точки, и двете са категорични, че групата е нещо, към което са се привързали.
Всъщност развитието на такъв тип приятелски отношения не е нищо ново, въпреки че изглежда много лесно и изкушаващо да му се нахвърлим като поредното изкривяване заради навлизането на технологиите. Венелина сравнява нейното писане с това на майка си от преди години с приятелчета от Русия и от списание „Дъга“. „Почти същото е като тип отношения, вероятно е и по-безопасно, все пак сме само възрастни“, обяснява тя.
„Какво беше? Модерното е добре забравено старо“, отбелязва на финала тя.
*текста е на Мария Несторова
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 994
