Събота е. Купона в петък вечер е отминал, само мисълта за партито ме кара да се усмихна. Студеното време и разтапящият се сняг немогат да ме спрат да отида на дългоочаквана среща с един от най-актуалните ДиЖей в Хасковска област. Поглеждам часовника си - точно на време. И той точен - нетипично за един ДиДжей от неговия ранг. Здрависваме се и отиваме в извесно кафе в града, където започва разговорът ни.
- От къде тръгна всичко? Как се захвана с музика?
- В Симеоновград, започна всичко. Един от залязващите DJ там - Делчо Би ми каза, че в мое лице вижда последовател. Всичко тръгна на шега - започнах работа в дискотека "Виктори", преди това на първо място беше футбола. Музиката не ме вълнуваше.
- Защо остави спорта и се захвана с пулта и музиката?
- Заради жените (смее се).
- Вече 12 години се грижиш за доброто настроение на хората. Кога изпитваш най-голямо удоволствие от работата си?
- Когато виждам хората да се усмихват, да танцуват... да се веселят като цяло.
- Начин на живот ли е за теб музиката?
- Да! Тя е стил, живот...
- Ако трябва да се определиш като музикален стил, какъв ще бъде той?
- Ха-ха (смее се) като неизпятата до сега романтична балада.
- А като песен?
- Just another day на Jon Secada.
- Защо точно тази песен?
- В текста и виждам сто процентова прилика със себе си.
- На ум ми идва да те попитам как ще коментираш една тенденция, която се забелязва сред много от младите хора днес. Всеки втори се прави на ДиДжей, завърта един микс или сет и готово...
- Младите DJ нямат сигурност, няма кой да им обърне внимание, да им даде едно рамо.
- Ти би ли помогнал на някого, в когото виждаш някаква дарба?
- Разбира се, както на мен ми помогнаха.
- Кога ти беше най-трудно?
- Когато дойдох в Хасково, тогава търсех изява. Беше трудно!
- Да, това ми беше следващият въпрос: за популярността ти в Хасково, голяма роля има ДиДжей Джото. Как се запознахте с него?
- Вярно е, Джото е човек, който ми подаде ръка, на него мога само да му благодаря. Това е човекът, който играе голяма роля за моят успех и за това, което съм днес. С него се запознахме на един кастинг за изпълнители. И от тогава... вече 12 години сме приятели.
- Известен е факта, че имаш един издаден албум. Кое те подтикна да го направиш?
- Голямата ми способност да пиша сам текстовете си.
- Обмисляш ли втори?
- Да, в бъдеше. Но за реализацията на един такъв продукт ми трябва повече време, с което за сега за съжаление не разполагам. Но в бъдеще - обещавам това да стане факт.
- Винаги, когато интервюирам някого имам един принцип: задавам въпроси, на които очаквам бързи отговори - нещо на принципа на асоциациите.
- Давай.
- От къде идваш?
- От далечното минало, на половина трудно...
- Къде отиваш?
- Към многото мечтано, но малко достижимо...
- За какво мечтаеш?
- Не мечатя, по-скоро очаквам да изкача следващото стъпало.
- Имаш ли максима, която следваш?
- В днешно време, човек трябва да се радва на момента. Нямам максима. Вземам хубавото от всичко и в един момент го изпълнявам.
- Любимия ти цвят?
- Червен
- А отбор?
- Като цвета - ЦСКА.
- Какво са приятелите?
- Нещо, без което човек не трябва да остава. Трябва да цени и съхранява.
- Фенките? Има ли ги?
- Има ги, да!
- Как се отнасяш към тях?
- С респект и благодарност техните предпочитания.
- За съжаление вървим към края на разговора ни или поне в официалната му част. Има ли въпрос, които не ти зададох?
- Да.
- Какъв е?
- Не ме попита дали се харесвам, такъв какъвто съм?
- Ами питам те - отговори ми (смее се)?!
- 50 на 50, защото съм зодия близнаци и поставям всичко на кантар.
- Какво си пожелаваш за финал?
- Само здраве! Смятам, че другото мога да си го постигна сам.
- Много ти благодаря, че отдели от времето си за това интервю!
- Удоволствието беше мое!
- Взаимно е! Пожелавам ти успех!