Краля поканил както всяка година премиерминистъра си на Бъдни вечер на разходка. Той с удоволствие се разхождал по украсените улици на града. За да не го познаят хората и двамата се маскирали като търговци от далечните страни.

Разхождайки се бавно по центъра на града те наблюдавали гирляндите, запалените свещи на стъпалата пред къщите, будките, мъжете , жените и децата ,които се забързвали към семейства и приятели за да пострещнат празника на богато подредената трапеза.

На връщане пътя им минал през квартала на бедняците. Там всичко било различно. Нямало светлини, свещи, нямало го аромата на вкусните блюда. И почти никой нямало на улицата. Краля заръчал на своя премиерминистър както всяка година да се погрижи за в бъдеще за бедните в кралството. Министъра кимнал с глава, знаейки ,че това дело попаднало във водовъртежа на бюрокрацията, скоро щяло да бъде забравено.

Изведнъж дочули музика. Тя идвала от една изгнила дървена къщурка. Те погледнали през процепите в къщата. Гледката разкрила се пред тях била странна : един старец седял в инвалидна количка и изглеждало така ,че плачел, докато една гологлаво момиче танцувало и до нея пеел един вглъбен младеж една народна мелодия, отмервайки такта с дайрето си.

„Изумително! Дай да разберем какво се случва там”, казал краля на министъра.
Той почукал на вратата. Младежа престанал да свири , отворил и поканил гостите да влязат.
„Ние сме търговци и минаваме от тука и търсим място за да преспим. Чухме музиката и видяхме ,че Вие сте още будни. Може ли да пренощуваме при Вас ?”
„Вие ще бъдете със сигурност приютени в странноприемниците в града. Ние за съжаление не можем да Вие приемем. Музиката може да звучи, обаче в нашите сърца се е настанила жалост и мъка.

„И може ли да попитаме защо ?“
„Така да е”, рекъл стареца . „Аз осигурих на сина си добро образование, за да стане един ден секретар в кралския дворец. Но годините си минаваха и така и не се отвори свободен пост. Вчера вечерта имах един странен сън : Един ангел ми се появи и ми заръча да купя една сребърна чаша, защото краля ще ме посети .Той ще пие от нея и в крайна сметка ще назначи сина ми.
Ангела беше толкова убедителен, че аз реших да направя това което ми заръча. Обаче тъй като ние нямаме пари, моята снаха отиде днес на пазара и си продаде косата и с парите купихме чашата, която стои там. Сега се опитват и двамата да ме развеселят ,тъй като е Коледа , но това не помага.
Краля видял сребърната чаша и помолил да му сипят малко вода тъй като бил жаден. Преди да си тръгне се обърнал към тримата :„Каква случайност! Днес бяхме при примиерминистъра и той ни каза ,че следващата седмица ще обяви конкурс за пост в двореца.

Стареца кимнам добродушно , обаче не му повярвал и се сбогувал с чужденците. Обаче на следващия ден бил разгласен в града конкурс за поста секретар в кралския паласт. В уречения час приемната зала била пълна с хора и всички от тях искали да кандидатстват за желаната длъжност.

Премиерминистъра присътпил и помолил всички присъстващи да извадят лист и писец.
„Ето я и темата на съчинението : Защо плаче един старец, танцува една гологлава жена и пее един тъжен младеж?”

Шепот от изумление се разнесъл из залата. Никой не знаел каква история да напише. Само един бедно и скормно облечено момче в ъгъла на залата се усмихнал и започнал да пише.