Казвам "Честит 8-ми март" на истинските жени, защото в последно време се появиха едни други - фалшиви жени. Не, че не са жени, просто като ги гледам как полудяват на 8-ми март ми става смешно.

8-ми март не е празник на 16-17-годишните момиченца (кифли), които сутрин слагат по 1 тон грим на лицето, обуват високите токчета и са готови "жени"; не е празник, а ден - следователно не празнуваме, а отбелязваме. 8-ми март е денят на майката, на жената дала живот, на осъзналата се и истинска жена, на тази преминала през редица трудности и доказала себе си. На всички тези жени - Честит Празник! 

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология. Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената войнна.

В България осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“.