Днес се навършват 10 години от атентатите на 11-ти септември 2001 година в САЩ.

Попаднах на един коментар, публикуван от БГНЕС на редакционната колегия на руския вестник "Ведомости". Ето го и него.

Денят 11 септември 2001 г., или както го наричат в САЩ 9/11, не е само една от най-чудовищните трагедии на съвременността. Това е един от преломните моменти в историята, съпоставим по своето значение с началото на световните войни, с нападението на нацистите над СССР или на японците над Пърл Харбър. Атаките срещу Ню Йорк и Пентагона разсеяха илюзиите, че може да се построи свят без противопоставяне под лидерството на САЩ и западната цивилизация. Човечеството се убеди, че срещу Запада се изправи труден противник, способен не само да нанесе неочакван удар, но и да изкара световния лидер от равновесие и да го накара да действа сляпо, допускайки грешки и пропуски.

Как се промени светът от тогава? Американската трагедия и последвалите я терористични атентати в Европа първоначално предизвикаха реакция, противоположна на тази, на която се надяваха лидерите на "Ал Кайда". И въпросът не е само в това, че съчувствие и подкрепа оказаха на САЩ старите им противници като Муамар Кадафи и Ясер Арафат. Милиарди хора в онези дни биха се подписали под заглавието на френския вестник "Льо Монд": Ние всички сме американци. Борбата с терористичните мрежи, както и войната с нацистите през 1940-1945 г., обедини десетки страни с различни политически режими.

Лидерите на "Ал Кайда" не успяха да пренесат войната с "неверниците" на тяхна територия, да сблъскат исляма и, ако говорим по-широко, Третият свят със САЩ и Европа. Но лидерите на САЩ почти постигнаха това сами. Джордж Буш под влиянието на недалновидни съветници направи тази голяма грешка, към която терористите подтикваха Америка: влезе в близък бой на територията на противника. С нахлуването си в Ирак САЩ отприщиха рязка радикализация на настроенията в Близкия Изток и в арабския свят като цяло. Именно радикализацията, духът на войната, разделението на света на вярващи и неверници бе желанието на фанатиците. Именно това не трябваше да се допусне.

Животът винаги е по-сложен от плановете и гражданите на страните от Близкия Изток не позволиха да бъдат заслепени от пропагандата на омразата. Така че, въпреки всички грешки на САЩ, здравият разум и осмислената политика в региона тържествуват до момента. Още повече, че днес арабският свят е зает от вътрешни проблеми, смяната на корумпираните режими и реформиране на държавите.

Грешките на САЩ се обърнаха като проблем преди всичко срещу тях самите. В Афганистан военната групировка на НАТО частично контролира територията на страната, но не може да достигне целта, поставена в началото на операцията: да се създаде държава, способна да осигури безопасността и жизнения стандарт на населението. При нейното отсъствие да се победят бойците пуштуни, живеещи от двете страни на афганистанско-пакистанската граница, която не признават, е неизпълнима задача. Пакистанската армия, чиято численост в граничните с Афганистан територии достига 140 хиляди души, не може или не иска да пресече доставките на оръжия и храни за бунтовниците. Накрая съществува още и Ирак, където военната операция започна под лъжлив предлог - наличието на оръжие за масово унищожаване у Саддам Хюсейн и неговите връзки с "Ал Кайда". Така и не беше създадено дееспособно правителство под чадъра на коалиционните сили, в страната се изостриха междурелигиозните и междуетнически противоречия, които бяха потиснати при диктатора.

Новата политика струваше скъпо на САЩ. По официални данни разходите за войната в Афганистан и Ирак надхвърлиха 1,3 трилиона долара, но, според изчисленията на учените от Университета Браун, те са достигнали 2,3-2,7 трилиона долара. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц смята, че гигантските разходи за иракската кампания са се превърнали в една от ключовите причини за кризата. Да се продължи войната е прекалено скъпо. Но форсираното изтегляне на войски и бързото съкращаване на военните групировки е опасно в днешната ситуация - Афганистан и Ирак могат да се превърнат в конгломерат от неуправляемия територии, откъдето хаосът може да се прехвърли в съседните Турция и бивши републики на СССР. САЩ и техните съюзници се оказаха заложници на ситуация, от която няма бърз и лесен изход.