Постинг
10.09.2011 01:40 -
За нощта, поезията и още нещо...
Автор: teodortodorov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 944 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2011 01:59
Прочетен: 944 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 10.09.2011 01:59
Здравейте,
преди време, когато за пръв път слушах "Нощен Хоризонт", предаването водеше Зора Нейкова. Беше му измислила име - "От другата страна на луната". Влюбих се - не само, защото радиото ми е слабост от години, не само от магнетичният глас на водещата и късния час след полунощ. Влюбих се, защото това беше някак си малка територия за поезия -време, в което може да си припомниш любимите стихове на родни и световни поети. Красиво и мистично! - защото в мистичността има доза красота. А магията подчертаваше и НОЩТА - без нея нямаше да е същото. Без нея няма как да се потопиш в света на перото и строфите, които то оставя.
Е, вярно - едва ли едно стихотворение, прочетено в интернет или на компютър би заменило книгата, която държиш в ръка си. Никога пожълтелите страници няма как да бъдат заменени от плоските екрани, но... но... нека Ви споделя едно сихотворение, за което се сетих преди малко - В предсмъртно блаженство небето се къпе... на Димчо Дебелянов. Дано Ви хареса!
Спокойна нощ!
преди време, когато за пръв път слушах "Нощен Хоризонт", предаването водеше Зора Нейкова. Беше му измислила име - "От другата страна на луната". Влюбих се - не само, защото радиото ми е слабост от години, не само от магнетичният глас на водещата и късния час след полунощ. Влюбих се, защото това беше някак си малка територия за поезия -време, в което може да си припомниш любимите стихове на родни и световни поети. Красиво и мистично! - защото в мистичността има доза красота. А магията подчертаваше и НОЩТА - без нея нямаше да е същото. Без нея няма как да се потопиш в света на перото и строфите, които то оставя.
Е, вярно - едва ли едно стихотворение, прочетено в интернет или на компютър би заменило книгата, която държиш в ръка си. Никога пожълтелите страници няма как да бъдат заменени от плоските екрани, но... но... нека Ви споделя едно сихотворение, за което се сетих преди малко - В предсмъртно блаженство небето се къпе... на Димчо Дебелянов. Дано Ви хареса!
В предсмъртно блаженство небето се къпе,
син здрач над земята се кротко люлей,
от изток нощ тайнствена властно настъпя,
умора над сънните клепки тегней.
И сън ароматен упива душата,
дух тъмен и приказки тъмни шепти,
и тя на вълшебний си блян към страната
кат птичка изпусната волно лети.
Там в бистри лазури се носи псалома
на вечната младост и вечния мир,
и скланят се вейките в нежни притома,
целувани сладко от девствен зефир.
Там вредом на щастьето зракът прониква
и вредом усмихнати трели трептят,
потокът на първата радост пребликва,
цветята на първата пролет цъфтят.
Но ощ да въздъхнат гърдите не сварят,
с плач горък пробуждам се, о, самота!
В огнище забравено искри догарят
и гледа в прозорците мои нощта...
Спокойна нощ!
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 994